Как животът ми се преобърна на 30 години

Време за четене - 6 минути
Аз и брат ми - може би 1992-93г.


31 юли 1989г.

     Горещ и задушен ден, температурата на въздуха е около 27 градуса. Друго ли очаквахте, в разгара на лятото сме все пак. В късния следобед в родилното проплаквам аз - около 3500гр и 54см височина. Така започна моят път.

     Имах прекрасно детство белязано от дейности, които днешните деца не биха разбрали - телефонът беше с шайба, неписаното правило беше, че ако имаш футболна топка трябва да я носиш като излизаш, а това с брат си да изигравате 'Тъпанчев' докато касетофонът ви записва на касетка беше като да те снимат в Холивудска продукция (нямах престава какво е Холивуд тогава, а думата продукция едва ли съм можел да я изговоря дори). По-късно се появиха още по-невероятни неща като стерео уредби и компакт дискове, компютрите и Dial-up интернета, но целта на тази статия не е да ви разказвам това, което помните и вие. Целта е да разкажа кой бях и в кой искам да се превърна, за да можете да разберете защо пиша тези статии.

     Не съм страдал от хронични заболявания, винаги съм бил сравнително здрав и в болница бях влизал веднъж поради чести излизания на раменната става и трябваше да... закрепим положението с планова операция. Рядко пиех алкохол, пушех умерено и се хранех стабилно - като за двама доста стабилни, ако трябва да съм по-точен. От както се помня съм си бил по-едър и не мога да кажа кога точно съм 'изпуснал края', но мога да кажа кога със сигурност осъзнах колко опустошителен начин на живот водя.

Синусов(нормален) сърдечен ритъм


Предсърдно мъждене


14 март 2019г.

     Събудих се по естествени нужди и тъй като това е нормално за мен, особено ако съм пил една бира на вечеря (както се беше случило), не намерих нищо странно в това или във фактът, че съм доста замаян. След като пак си легнах погледнах колко е часът - беше 02:50ч. Опитите ми да заспя се оказаха неуспешни и вече усещах, че нещо не е наред. Още щом започнах да си измервам пулса на телефона разбрах какво става, защото графиката показваща сърдечният ритъм не беше равномерна. Станах да си измеря кръвното и да потвърдя, че съм получил аритмия. Апаратът въобще не успя да измери кръвното, което потвърди моите опасения. Само месец по-рано бях получил първият си такъв епизод - както стоях на компютъра ми причерня. Сърдечната честота беше скочила до около 200 удара в минута и колкото и да се опитвахме не успяхме да измерим какво е кръвното ми поради непостоянните удари на сърцето. При първият епизод бях посетил наш семеен познат кардиолог, който ми обясни какво всъщност се е случило и какво трябва да направя в такъв случай. Взех си предписаните лекарства за възстановяване на сърдечни ритъм, облякох се спокойно и в 04:00 се запътих към спешното отделение на Окръжна болница. Няма да обяснявам за болничният ми престой, но след 12 часа бях изписан с поставена диагноза предсърдно мъждене.

Най-големият ми проблем след изписването беше незнанието. Аз бях изписан от болницата с повече въпроси от колкото имах при приемането ми. Беше ми обяснено, че това е заболяване с което аз ще живея от тук на сетне и единственият ми шанс е инвазивна процедура, при която се вкарват електроди през кръвоносните съдове до сърцето и се пускат високочестотни импулси с цел изгаряне на нервни окончания в сърцето. След проучване на успеваемостта и най-вече на опасностите от въпросната процедура аз прецених, че ще търся друг начин за връщане към нормален начин на живот.

Прекарах 3 месеца без да излизам от ритъм, бях започнал да вярвам, че е ставало въпрос за стрес, който може да ми е причинил влизането в болница или може би объркани хормони. Чувствах се прекрасно, бях започнал да спортувал, а също така и да се храня доста по-здравословно...

... докато не бях отново хоспитализиран, и то не веднъж, а два пъти в рамките на 40 дни. 

31 юли 2019г.

     Точно 30 години след онзи горещ юлски ден навън отново е 27 градуса. Мръсна жега, а аз отново лежа на болнично легло. Не се събуждам от целувките на любящите ми син и съпруга, а от връхлитащата сестра, която трябва да ми даде хапчетата и да направи кардиограмите преди сутрешната визитация. Тъй като имах рожден ден и вече бях прекарал две вечери в отделението лекарите решиха да ме изпишат по-рано като подарък за юбилея.

18 февруари 2020г.

     Здравей, аз се казвам Алек и това е моята история. Както може би се досещате събуждането в болницата на тридесетият ми рожден ден счетох за знак от съдбата, а от там и името на новата, надявам се и по-добра глава от моя живот - прероден на тридесет.

Блогът ще бъде "манджа с грозде" ;) Ще пиша по интересни за мен теми свързани със здравето и подобряване начина на живот. Някои теми ще са продължение или по-обстойно разглеждане на епизоди от моя влог, а други ще са просто статии, които искам да споделя с вас под тази форма и не са подходящи за видео. Ако искате да разберете какво друго се случи с мен през 2019 година може да изгледате първи епизод на моя влог.



Ако сте стигнали до тук бих искал да изкажа едно огромно БЛАГОДАРЯ! В случай, че не сте... БЛАГОДАРЯ И НА ВАС! Моите блог и влог са начин да изразявам и развивам креативността си. От години искам да се занимавам с нещо подобно, но не съм намирал подходящата тема. 

Считам, че вече съм намерил своята кауза, а именно да си осигуря по-дълъг и пълноценен живот със сина ми и съпругата ми. Освен това липсата на информация на подобни теми и споделени лични изживявани е умопомрачаваща. Искам да вярвам, че някой ден тези статии и видеа ще бъдат открити и полезни на някой изпаднал в същото положение като мен, както аз намерих помощ и подкрепа в блоговете на хора намиращи се на десетки хиляди километри от мен.


Special thanks to my dear fellow - 'reverend' MWH. Although I went with another platform his advise was highly appreciated. You can visit his blog @ https://whagerup.wordpress.com/

Коментари

Популярни публикации